18.02.2024 г., 16:12

Молитва за Дякона

759 4 4

В очите му звездици ясни светят,

сълзите мият камъка студен,

ръката детска четири лалета

полага под лика свещен.

 

Главата му склонена на гърдите,

молитва шепне детската уста:

„Прости ни, Господи, на Дякона бедите,

аз вече зная що е Свобода!

 

И тук, пред тебе, в тоя ден съдбовен,

аз клетва давам ти пред тоя гроб,

да помня Него, за да е свободен

народът ми… и нивга вече роб!

 

И делото свещено да опазя,

и думите в дела да претворя,

та някога във земния си залез

без срам да си отида от света.

 

А ти, там горе, Боже,

води ме, както Дякона преди...

Сърцето си във таз молитва вложих,

за да ни има и след нас… Амин!“

 

151 години безсмъртие!!! Ние помним!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Паленка, благодаря от сърце ❤️
    Петър, страхът изчзва, когато духът се издигне над материалното...
    Ина, за да помнят децата ни отговорността е изцяло наша!
  • "И делото свещено да опазя,
    и думите в дела да претворя,
    та някога във земния си залез
    без срам да си отида от света." Звучи като обещание. Дано децата го помнят и предадат на децата си. Защото ако се разчита на историята - днес ще махнат паметник, утре ще зачертаят датата, а вдругиден ще го обесят още веднъж. Но кръвта вода не става.
  • Да добавя, освен свобода и никога повече роб: “и никога повече страх.” Робът е роб, докато се страхува за кожата си. Изчезне ли страхът, човек е свободен, дори и да го убият. Скорошното убийство на Навални доказа това, той също умря свободен, макар и в затвор. И последно от мен: Левски е уникален не заради героичната си и мъченическа смърт, а заради живота, който сам е избрал за себе си, и целта, която е имал, и която е била за него над всичко и всеки: “Чиста и свята република.”
  • 10 звезди ако можех!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...