Молитва за Дякона
В очите му звездици ясни светят,
сълзите мият камъка студен,
ръката детска четири лалета
полага под лика свещен.
Главата му склонена на гърдите,
молитва шепне детската уста:
„Прости ни, Господи, на Дякона бедите,
аз вече зная що е Свобода!
И тук, пред тебе, в тоя ден съдбовен,
аз клетва давам ти пред тоя гроб,
да помня Него, за да е свободен
народът ми… и нивга вече роб!
И делото свещено да опазя,
и думите в дела да претворя,
та някога във земния си залез
без срам да си отида от света.
А ти, там горе, Боже,
води ме, както Дякона преди...
Сърцето си във таз молитва вложих,
за да ни има и след нас… Амин!“
151 години безсмъртие!!! Ние помним!!!
© Биляна Битолска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"И делото свещено да опазя,
и думите в дела да претворя,
та някога във земния си залез
без срам да си отида от света." Звучи като обещание. Дано децата го помнят и предадат на децата си. Защото ако се разчита на историята - днес ще махнат паметник, утре ще зачертаят датата, а вдругиден ще го обесят още веднъж. Но кръвта вода не става. -
Да добавя, освен свобода и никога повече роб: “и никога повече страх.” Робът е роб, докато се страхува за кожата си. Изчезне ли страхът, човек е свободен, дори и да го убият. Скорошното убийство на Навални доказа това, той също умря свободен, макар и в затвор. И последно от мен: Левски е уникален не заради героичната си и мъченическа смърт, а заради живота, който сам е избрал за себе си, и целта, която е имал, и която е била за него над всичко и всеки: “Чиста и свята република.”
-
10 звезди ако можех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Петър, страхът изчзва, когато духът се издигне над материалното...
Ина, за да помнят децата ни отговорността е изцяло наша!