В очите му звездици ясни светят,
сълзите мият камъка студен,
ръката детска четири лалета
полага под лика свещен.
Главата му склонена на гърдите,
молитва шепне детската уста:
„Прости ни, Господи, на Дякона бедите,
аз вече зная що е Свобода!
И тук, пред тебе, в тоя ден съдбовен,
аз клетва давам ти пред тоя гроб,
да помня Него, за да е свободен
народът ми… и нивга вече роб! ...