27 jun 2010, 8:41

Молитвено 

  Poesía
1000 0 10

 

 

Когато се срине светът ми,

дъгата щом стане безцветна,

а ситните капчици дъжд

започнат да дращят в небето,

когато ме има наяве,

а всъщност съм някъде - сляпа

за радост и обич... Тогава...

Тогава пулсирам от истини -

безценното става далечно

и всичко е някак безсмислено

след тази тъга нечовешка...

Тогава мечтите са тягостни,

усмивките - просто надежда.

 

Молитвено скитам в душата си

и в светлото утро поглеждам...

 

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво, Яна!
    Много ми хареса стиха ти!
    Поздравления!
  • Чудесен стих! Поздравявам те!
  • "Когато се срине светът ми,

    дъгата щом стане безцветна,

    а ситните капчици дъжд

    започнат да дращят в небето,"

    Светът затова оцелява
    напук на раздели и срещи,
    защото умее да става
    когато се срутва след грешка...

    Аплодисменти,Яна!Харесах много!

  • Инспирира истински чувства!...
  • Хубаво е да ви видя тук, благодаря.
  • Да се огледаш в душата си...Самодостатъчност! Поздрав...Яни! Иво
  • Пулсиране от истини и вътрешна борба... Много интересно.
    Поздрав!
  • Поздравления за интересния стих! ПОжелавам ти радост, слънце и мечти!
  • И аз бих написала коментар със знак Плюс, но Ицето ме изпревари...
    Поздрави, Яна!
    Хареса ми!
  • "Молитвено скитам в душата си
    и в светлото утро поглеждам..."

    Мечтите не са вече тягостни,
    усмивките - нови копнежи.

    Поздравления, Яна!
Propuestas
: ??:??