Молитвено
Когато се срине светът ми,
дъгата щом стане безцветна,
а ситните капчици дъжд
започнат да дращят в небето,
когато ме има наяве,
а всъщност съм някъде - сляпа
за радост и обич... Тогава...
Тогава пулсирам от истини -
безценното става далечно
и всичко е някак безсмислено
след тази тъга нечовешка...
Тогава мечтите са тягостни,
усмивките - просто надежда.
Молитвено скитам в душата си
и в светлото утро поглеждам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
