Jun 27, 2010, 8:41 AM

Молитвено

  Poetry
1.3K 0 10

 

 

Когато се срине светът ми,

дъгата щом стане безцветна,

а ситните капчици дъжд

започнат да дращят в небето,

когато ме има наяве,

а всъщност съм някъде - сляпа

за радост и обич... Тогава...

Тогава пулсирам от истини -

безценното става далечно

и всичко е някак безсмислено

след тази тъга нечовешка...

Тогава мечтите са тягостни,

усмивките - просто надежда.

 

Молитвено скитам в душата си

и в светлото утро поглеждам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Яна!
    Много ми хареса стиха ти!
    Поздравления!
  • Чудесен стих! Поздравявам те!
  • "Когато се срине светът ми,

    дъгата щом стане безцветна,

    а ситните капчици дъжд

    започнат да дращят в небето,"

    Светът затова оцелява
    напук на раздели и срещи,
    защото умее да става
    когато се срутва след грешка...

    Аплодисменти,Яна!Харесах много!

  • Инспирира истински чувства!...
  • Хубаво е да ви видя тук, благодаря.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...