14 abr 2010, 22:19

Моля се

  Poesía
887 0 7

Лист, откъснат от стар  календар,
е животът ми - смях и неволи.
Днес стоя пред светия олтар,
паля свещ и смирено се моля:

Направи ме красива, небе,
като перлите в бисерна мида,
с детелини - очи и ръце -
пеперуди, та той да ме види.

Направи ме стихия, море -
като тебе загадки да крия,
но дори всичко в мен да умре,
пак брега си с вълни да завия.

Дай ми сили, извечна земя -
всяка болка и грях да прощавам,
от сълзите да  никнат цветя,
а след мен светлини да остават.

И накрая - да имам сърце -
от престъпник сълза да изтръгна
или смях от сиротно дете.
После мога сама да си тръгна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...