Apr 14, 2010, 10:19 PM

Моля се

  Poetry
885 0 7

Лист, откъснат от стар  календар,
е животът ми - смях и неволи.
Днес стоя пред светия олтар,
паля свещ и смирено се моля:

Направи ме красива, небе,
като перлите в бисерна мида,
с детелини - очи и ръце -
пеперуди, та той да ме види.

Направи ме стихия, море -
като тебе загадки да крия,
но дори всичко в мен да умре,
пак брега си с вълни да завия.

Дай ми сили, извечна земя -
всяка болка и грях да прощавам,
от сълзите да  никнат цветя,
а след мен светлини да остават.

И накрая - да имам сърце -
от престъпник сълза да изтръгна
или смях от сиротно дете.
После мога сама да си тръгна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...