Моля те!

Моля те,разреши ми да те обичам!

Не ме отричай ,защото съм тук  и ме има.

Нека погаля въздуха около тебе!

Бъди ми лято в обречена  зима.

Бъди   пролука,процеп към светлината,

не ми отнемай правото да те обичам!

Това ми стига, да открия яснотата

сред мрака на съдбовното индиго.

До мене си,но не достигам

дори невинната частица в целостта ти.

Един до друг два дъха и изригвам

през непознаваема прашинка от мига.

Моля те,разреши ми да те обичам!

С очи да сбирам прашец от  очите ти,

 съдовете ти  да пълня със себе си,

като оброчен пръстен да се наричам!

Да ти пратя  несподелен дъжд от копнежи.

Дай ми шанс.Нека да те обичам!

С любов, тиха и лека като пеперуда,

като пух на узряла радика.

Разреши ми да ти се моля до полуда,

в тебе  да се откривам като антика.

Защо подир сънищата си да тичам,

в други измерения само да те докосвам,

 необитаема - да те кръстосвам?

Моля те,позволи ми да те обичам!