2 ene 2007, 16:23

Моля те ела! 

  Poesía
783 0 10

Пред теб стоя разкаяна.
Изстрадала жена.
Ти ме гледаш втренчено.
И до кръв хапеш своята уста.
Кажи ми, какво искаш да направя?
Как да поправя грешката си аз?
Но ти само мълчиш,
а от очите ти блика безумна страст.
Бих ти дала всичко,
но той всичко ми отне.
Имам в себе си само
едно изстрадало сърце.
Пред теб стоя разголена.
Пласт по пласт съблякох всичко от мен.
Ела, приюти ме.
Стопли ме в тоя облачен ден.
Ела, превържи раните,
които нанесе ми той.
Ела, нека изпитам
най-после покой!

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти!
  • Хубав стих, мила!
    Поздрави
  • Той вече е до менБлагодаря!
  • Да, доста мька има в стиха ти, ще дойде
  • Монетата винаги има и две страни!
  • Чудесен стих! А... както вече ти каза, "Има любов, която ще стопли всяко сърце... истинска и само една", но никой не знае как ще я срещне. Винаги има и хубава страна. Кой знае?- възможно е тя да дойде и след лошите дни - като сладка награда ... При мен така стана. Пожелавам го най-искрено и на теб! Още веднъж - харесва ми!
  • Любовта дарява покой,
    щом във взаимност е тя.
    Намери пристана свой
    и отдай се с цяла душа.

    Поздрав и усмивка.

  • Безизходицата ражда ново начало!
    Поздрав!
  • Благодаря!
  • А да дадеш сърцето си на любим човек не е малко!!!
    Хубав стих, Ванина!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??