Искам сто години назад времето да върна,
на висок чардак да се усмихна и озърна,
за да бъда с китка зад ухо и елек – атлаз,
като най-лична мома със сребърен чапраз.
Ще си сложа аз премяна от дантели и сукман,
като слънце ще изгрея, там на селския мегдан.
Ще се хвана за другарки и хорото поведа,
а момците ще мечтаят и сърце им разтуптя...
С тънка снага, бяла шия, с черни огнени очи,
тук Балкана ражда най-прекрасните моми.
С дълги плитки на главата и гайтани вежди,
в всеки момък се събуждат някакви надежди. ...