21 abr 2017, 18:38  

Мома 

  Poesía » Otra
713 0 4

 

 

Искам сто години назад времето да върна,

на висок чардак да се усмихна и озърна,

за да бъда с китка зад ухо и елек – атлаз,

като най-лична мома със сребърен чапраз.

Ще си сложа аз премяна от дантели и сукман,

като слънце ще изгрея, там на селския мегдан.

Ще се хвана за другарки и хорото поведа,

а момците ще мечтаят и сърце им разтуптя...

С тънка снага, бяла шия, с черни огнени очи,

тук Балкана ражда най-прекрасните моми.

С дълги плитки на главата и гайтани вежди,

в всеки момък се събуждат някакви надежди.

Често пъти ги сънуват, че идат като самодиви,

тъй като от българките – няма по-красиви.

 

Мария Попова

 

© Мария Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??