Мома
Искам сто години назад времето да върна,
на висок чардак да се усмихна и озърна,
за да бъда с китка зад ухо и елек – атлаз,
като най-лична мома със сребърен чапраз.
Ще си сложа аз премяна от дантели и сукман,
като слънце ще изгрея, там на селския мегдан.
Ще се хвана за другарки и хорото поведа,
а момците ще мечтаят и сърце им разтуптя...
С тънка снага, бяла шия, с черни огнени очи,
тук Балкана ражда най-прекрасните моми.
С дълги плитки на главата и гайтани вежди,
в всеки момък се събуждат някакви надежди.
Често пъти ги сънуват, че идат като самодиви,
тъй като от българките – няма по-красиви.
Мария Попова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Попова Всички права запазени
Поздрави!
