3 dic 2010, 17:53

Моментно

961 0 4

Скрита е самотата ми.
На думи крещя и се смея.
Живея привидно добре.
Нищо не чувствам. Наистина.
Дори не копнея.
Звъни във душата ми повик.
Далечен. И ням.
Напомня ми някой за себе си,
че още го търся в сърцето си.
Че той още е там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много чувствен и раздживен стил! Поздравления!
  • ''Не се гаси туй, що не гасне ! '', благодаря ви, радвам се, че посланието на стиха ми, е стигнало до сърцата ви.
  • Колко красиво си описала ,че чувствата не се забравят лесно. Просто , кратко, но така дъблоко, като в душите ни любовта ,която се опитваме често да заровим дълбоко,дълбоко ...Поздрави
  • Прекрасно е !

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...