15 ene 2009, 8:51

Момиче на реката

  Poesía
809 0 14
Едно момиче бърза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак мирише и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.

Едно момиче тича през тревите.
Ах, мащерката в стъпките му тръпне.
А слънцето си плисна на очите
и синия месал простря да съхне.

Едно момиче сваля тънка рокля
тъкана от щурци в тревите късни.
А слънцето безсрамно се промъкна
и мургавата плът със зной изпръска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, мила Ани, че успях да те усмихна! Удоволствието е изключително мое! Прегръщам те!
  • Преставих си стиха като картина, което означава, че е въздействащ. И ме усмихна.
  • Може и самодивски да е Радвам се, че си тук, мила Таня! Поздрави!
    ----
    Подарявам ти го! Щом си го харесал... Поздрави, Владимир!
    ---
    Радвам се, че ти харесва, Мадлен! Благодаря ти!Поздрави!
    ----
    Благодаря ти, Мария! Радваш ме!
    ----
    Тича, тича девойката под галещото слънце! Радвам се, че си тук, Весела! Благодаря ти!
    ----
    Благодаря ти, Вики! Поздрав и за теб, мила!
    ----
    Радвам се, че усети това, което исках да нарисувам! Поздрави, Раде!
    ----
    Оценката ти спира дъха ми, скъпа Магде! Благодаря ти от цялото си сърце, прекрасна! Прегръщам те с много обич, слънчице!
    ---
    Мислиш ли? Здравей, Смешко! Радвам се, че си тук! Топли поздрави за теб!
    ----
    Благодаря ти, мила Калено! Думите ти са радост за мен в начеващия ден!
    Поздрави!
    ----
    Радваш, Валентин! Благодаря ти за топлината! Поздрави!
    ----
    Ех, че е хубаво с Петя! Топла прегръдка в зимния ден за теб, мила!
    Благодаря ти, че си тук!


  • Хей, Люсииии, стиха ти е КЕФещ!!!
  • Прекрасно е!
    Поздрав, Люси!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...