Някога на място, Ад наречено,
живеело момиче в черна мъка облечено.
Момиче, винаги във мрак обвито,
от света затрито.
От светлината и деня изоставено,
в сълзи и мъка удавено.
Какво е щастие, не знаело,
на кръв и самота ухаело.
И всяка вечер шишенцето с отрова изпивало
и с ранено сърце заспивало.
Веднъж дяволът му проговорил:
"Защо си тук? За тебе портите не бях отворил!" ...