6 jun 2008, 22:38

Момиче - в черна мъка облечено...

  Poesía
1.5K 0 3

Някога на място, Ад наречено,
живеело момиче в черна мъка облечено.
Момиче, винаги във мрак обвито,
от света затрито.
От светлината и деня изоставено,
в сълзи и мъка удавено.
Какво е щастие, не знаело,
на кръв и самота ухаело.
И всяка вечер шишенцето с отрова изпивало
и с ранено сърце заспивало.
Веднъж дяволът му проговорил:
"Защо си тук? За тебе портите не бях отворил!"
Момичето отговорило: "За мене ти едва ли си чувал...
На мене ти не си робувал...
Любов се казвам. Любов е мойто име!
Бях красиво чувство някога, но омразата уби ме!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ши Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...