Момиче - в черна мъка облечено...
Някога на място, Ад наречено,
живеело момиче в черна мъка облечено.
Момиче, винаги във мрак обвито,
от света затрито.
От светлината и деня изоставено,
в сълзи и мъка удавено.
Какво е щастие, не знаело,
на кръв и самота ухаело.
И всяка вечер шишенцето с отрова изпивало
и с ранено сърце заспивало.
Веднъж дяволът му проговорил:
"Защо си тук? За тебе портите не бях отворил!"
Момичето отговорило: "За мене ти едва ли си чувал...
На мене ти не си робувал...
Любов се казвам. Любов е мойто име!
Бях красиво чувство някога, но омразата уби ме!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
много ми харесва 
