laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
16 jul 2013, 21:02

Момичето 

  Poesía » Otra
482 0 5

Момичето със тъжното лице

говори всяка вечер със звездите.

Докосва плахи спомени с ръце.

Разплита ги и после ги заплита.

 

А раните превързва в самота.

Щом завали, с дъждовни сълзи плаче.

С криле ù махат есенни ята.

Листа завиват я като сираче.

 

Момичето със тъжното лице

по вятъра тревогите си праща.

И свети в синьо нейното сърце,

когато в шепи пак светулки хваща.

 

Душата ù – по-лека от перце

нагоре литва – от звездите по-далече.

Момичето със тъжното лице

това съм аз. Забрави ли ме вече?

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??