laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
16.07.2013 г., 21:02 ч.

Момичето 

  Поезия » Друга
490 0 5

Момичето със тъжното лице

говори всяка вечер със звездите.

Докосва плахи спомени с ръце.

Разплита ги и после ги заплита.

 

А раните превързва в самота.

Щом завали, с дъждовни сълзи плаче.

С криле ù махат есенни ята.

Листа завиват я като сираче.

 

Момичето със тъжното лице

по вятъра тревогите си праща.

И свети в синьо нейното сърце,

когато в шепи пак светулки хваща.

 

Душата ù – по-лека от перце

нагоре литва – от звездите по-далече.

Момичето със тъжното лице

това съм аз. Забрави ли ме вече?

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??