Момичето, което обича...

Poesía » De amor

1.7K 0 9

Не я докосвайте! Това момиче е Жица...
Хиляди волтове протичат през нея...
Тя е Тихата обич... Тя е Безкрилата Птица...
Тя е Взрив... Тя е Нощната Фея...

Не я пийте с очи! Това момиче е Утрото!
Тя е мойта Зорница за новия ден!
Не е Страст... Не е виртуалната Кама Сутра...
Тя е Вечерница, дето заспива до мен!

Не я пожелавайте! Това момиче е Пламък!
Тя е Свръхновата, в която се вричам...
Тя не търси ни Принца, нито пък Замъка...
Тя е момичето, което обича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Станислава, от всичко най - обидна ми е иронията!
Ще ти отговоря така:
Омаймунихме се! В обратна сме еволюция.
Даже душите ни са свити до спазъм,
щом аватарите правят полюции,
а от стихове е оргазмът.
Туй то.
Зем.

2011-07-27T14:17:23+03:00
stenli499 (Станислава)

Дано обича теб,Зем!
Само...не я докосвай..

2011-07-25T23:58:13+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Истинското момиче!!!

2011-07-17T12:46:05+03:00
icohim (Христо Стоянов)

Хубаво е, Зем! Чете се бавно и с оново чувство, което те кара да се връщаш и пак и пак да вникнеш в дълбочина. Поздрав!

2011-07-11T21:42:08+03:00
female_sg (Боряна)

Земеделецо...
Жив, здрав и пиши! Толкова много ме радваш!

2011-07-11T20:18:08+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0