11 jul 2011, 9:26

Момичето, което обича...

1.7K 0 9

Момичето, което обича...

Не я докосвайте! Това момиче е Жица...
Хиляди волтове протичат през нея...
Тя е Тихата обич... Тя е Безкрилата Птица...
Тя е Взрив... Тя е Нощната Фея...

Не я пийте с очи! Това момиче е Утрото!
Тя е мойта Зорница за новия ден!
Не е Страст... Не е виртуалната Кама Сутра...
Тя е Вечерница, дето заспива до мен!

Не я пожелавайте! Това момиче е Пламък!
Тя е Свръхновата, в която се вричам...
Тя не търси ни Принца, нито пък Замъка...
Тя е момичето, което обича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Станислава, от всичко най - обидна ми е иронията!
    Ще ти отговоря така:
    Омаймунихме се! В обратна сме еволюция.
    Даже душите ни са свити до спазъм,
    щом аватарите правят полюции,
    а от стихове е оргазмът.
    Туй то.
    Зем.
  • Дано обича теб,Зем!
    Само...не я докосвай..
  • Истинското момиче!!!
  • Хубаво е, Зем! Чете се бавно и с оново чувство, което те кара да се връщаш и пак и пак да вникнеш в дълбочина. Поздрав!
  • Земеделецо...
    Жив, здрав и пиши! Толкова много ме радваш!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....