Зимно утро. Мързеливо Слънцето изгрява.
Носи със лъчите топлинката на нов ден.
Сърцето с трепетно очакване се притаява,
в кафето, уж случайно... да седнеш срещу мен.
Любезно ще те поздравя... ще те поканя със усмивка...
а после влюбено ще се изгубя в твоите очи.
Косите ти с нежен поглед скришом ще докосвам,
объркана душата ще крещи - "Сърце поспри!"
Кафето с бавни глътки дълго ще отпивам,
изстинало, без захар... неусещащ че горчи.
Всеки щрих и звук от тебе жадно ще събирам,
в спомените си, за дните ми без теб, за да не боли. ...