Момичето което срещнах в близкото кафе...
706
0
0
Зимно утро. Мързеливо Слънцето изгрява.
Носи със лъчите топлинката на нов ден.
Сърцето с трепетно очакване се притаява,
в кафето, уж случайно... да седнеш срещу мен.
Любезно ще те поздравя... ще те поканя със усмивка...
а после влюбено ще се изгубя в твоите очи.
Косите ти с нежен поглед скришом ще докосвам,
объркана душата ще крещи - "Сърце поспри!"
Кафето с бавни глътки дълго ще отпивам,
изстинало, без захар... неусещащ че горчи.
Всеки щрих и звук от тебе жадно ще събирам,
в спомените си, за дните ми без теб, за да не боли.
2ко_Мина
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иво Хаджиев Все права защищены
