Jan 31, 2017, 5:50 PM

Момичето което срещнах в близкото кафе...

  Poetry » Love
707 0 0

Зимно утро. Мързеливо Слънцето изгрява.
Носи със лъчите топлинката на нов ден. 
Сърцето с трепетно очакване се притаява, 
в кафето, уж случайно... да седнеш срещу мен.

 

Любезно ще те поздравя... ще те поканя със усмивка...
а после влюбено ще се изгубя в твоите очи. 
Косите ти с нежен поглед скришом ще докосвам, 
объркана душата ще крещи - "Сърце поспри!"

 

Кафето с бавни глътки дълго ще отпивам, 
изстинало, без захар... неусещащ че горчи. 
Всеки щрих и звук от тебе жадно ще събирам, 
в спомените си, за дните ми без теб, за да не боли.

 

2ко_Мина

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво Хаджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...