4 feb 2020, 17:06

Момичето от прашния пазар

  Poesía
760 2 1

Бе пролет, с дъх на цвят омаен.
По шумния пазар без цел вървях.
В навалицата в миг я зърнах смаян.
Пред нейната сергия просто спрях.

- Продаваш ли очите си игриви?
- Не ги продавам, нямат те цена.
Но моите очи игриви

дар са за този, който избера.

Бе август, още жарко пладне беше.
По прашния пазар пристъпвах бос

и слънцето по кожата гореше.

Пред нейната сергия спрях с въпрос.

 

- Продаваш ли косите си красиви?

- Не ги продавам, нямат те цена.

Но моите коси красиви

ще галят вечно този, който избера.

 

Бе есен, хладен дъжд валеше

по сочно грозде, ябълки и нар.

Но всеки плод след нея ми горчеше

Момичето от прашния пазар.

 

- Продаваш ли червените си устни?

- Не ги продавам, нямат те цена.

Но моите червени вкусни устни

ще те приспиват вечер, ако избера.

 

Сега е зима, кучетата гладни вият.

Пазарът ме посреща пуст и ням.

Ветровете яростно по мен се бият.

Пред нейната сергия спирам сам.

 

А в селото пияни песни пеят.

Невестата избра на кой да бъде дар.

Сватба се вдига, нея женят

- момичето от прашния пазар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...