Бе пролет, с дъх на цвят омаен.
По шумния пазар без цел вървях.
В навалицата в миг я зърнах смаян.
Пред нейната сергия просто спрях.

- Продаваш ли очите си игриви?
- Не ги продавам, нямат те цена.
Но моите очи игриви

дар са за този, който избера.

Бе август, още жарко пладне беше.
По прашния пазар пристъпвах бос

и слънцето по кожата гореше.

Пред нейната сергия спрях с въпрос.

- Продаваш ли косите си красиви?

- Не ги продавам, нямат те цена.

Но моите коси красиви

ще галят вечно този, който избера.

Бе есен, хладен дъжд валеше

по сочно грозде, ябълки и нар.

Но всеки плод след нея ми горчеше

Момичето от прашния пазар.

- Продаваш ли червените си устни?

- Не ги продавам, нямат те цена.

Но моите червени вкусни устни

ще те приспиват вечер, ако избера.

Сега е зима, кучетата гладни вият.

Пазарът ме посреща пуст и ням.

Ветровете яростно по мен се бият.

Пред нейната сергия спирам сам.

А в селото пияни песни пеят.

Невестата избра на кой да бъде дар.

Сватба се вдига, нея женят

- момичето от прашния пазар.