21 jun 2014, 19:53

Момичето със сърцето в косите

  Poesía
670 0 2

На центъра, под липата цветна,

тя бързаше нанякъде, закъсняла,

с поглед остър и походка кокетна,

за миг раздвижи улицата застояла.

 

Къде е тръгнала с такава грация,

дали става дума за някаква среща

или мисълта е само фрустрация,

която в момента така се усеща.

 

В косите ù щипка в сърцева форма,

бяла рокля, червена сатенена лента,

момичето в загадъчната униформа –

вкамени погледите на момента.

 

На центъра, след дъжда пороен,

бързаше, но с усмивка на лицето,

всеки с поглед към нея настроен,

заради тази фиба, заради сърцето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинален стих, посветен на момичето,
    което е символ на красотата и любовта,
    всъщност не е ли именно това, извечния
    древен смисъл и причината, и днес да
    съществува света... ПОЗДРАВИ!
  • Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...