21 июн. 2014 г., 19:53

Момичето със сърцето в косите

671 0 2

На центъра, под липата цветна,

тя бързаше нанякъде, закъсняла,

с поглед остър и походка кокетна,

за миг раздвижи улицата застояла.

 

Къде е тръгнала с такава грация,

дали става дума за някаква среща

или мисълта е само фрустрация,

която в момента така се усеща.

 

В косите ù щипка в сърцева форма,

бяла рокля, червена сатенена лента,

момичето в загадъчната униформа –

вкамени погледите на момента.

 

На центъра, след дъжда пороен,

бързаше, но с усмивка на лицето,

всеки с поглед към нея настроен,

заради тази фиба, заради сърцето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинален стих, посветен на момичето,
    което е символ на красотата и любовта,
    всъщност не е ли именно това, извечния
    древен смисъл и причината, и днес да
    съществува света... ПОЗДРАВИ!
  • Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...