На центъра, под липата цветна,
тя бързаше нанякъде, закъсняла,
с поглед остър и походка кокетна,
за миг раздвижи улицата застояла.
Къде е тръгнала с такава грация,
дали става дума за някаква среща
или мисълта е само фрустрация,
която в момента така се усеща.
В косите ù щипка в сърцева форма,
бяла рокля, червена сатенена лента,
момичето в загадъчната униформа –
вкамени погледите на момента.
На центъра, след дъжда пороен,
бързаше, но с усмивка на лицето,
всеки с поглед към нея настроен,
заради тази фиба, заради сърцето...
© Никица Христов Всички права запазени
което е символ на красотата и любовта,
всъщност не е ли именно това, извечния
древен смисъл и причината, и днес да
съществува света... ПОЗДРАВИ!