16 sept 2011, 10:58

Мона Лиза...

  Poesía » Otra
876 0 6

Мона Лиза...

Мистична

и дълбока тайнственост

обгръща лицето ти,

от вековете пощадено.

Нетленна светлина –

струи като заря в очите ти - 

като ефирен полъх са,

и като цвете – лотос,

в миг съкровен –

преди да се разтворят

листенцата уханни

в ранна, непозната утрин

очакваш... В шепота на времето,

от устните едва отронил се,

улавяш бъдното –

усмивката неразгадана

е така изящна...

 

...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих, дошъл от сърцето.
    Интересно написан...
    Поздравления, Хрис!
  • Мисля, че тук е пространство, отделено за лично творчество,а не за класация " Кой е по-по - най-велик ".Всеки, който желае, е добре дошъл.
  • Прочетох няколко пъти стиха.
    Нечева по свой си начин и стил е обрисувала картината, и не виждам защо са тези спорове тук, та това е сайт за лично творчество не за шедьоври на поезията, въпреки че и шедьоври на много добри автори има!
    Ех, хора...докъде я докарахте...
  • Полемиката, драга Ина, няма нищо общо със стиха.А ти, явно, си твърде далече от настроението и атмосферата му ...
  • Всеки човек си има любими творби.За мене една от тях е неуловимата Мона Лиза. Въздействието и е толкова загадъчно и обвито в тайнственост ...
    Може би има много да ни каже?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...