16 sept 2011, 10:58

Мона Лиза...

  Poesía » Otra
880 0 6

Мона Лиза...

Мистична

и дълбока тайнственост

обгръща лицето ти,

от вековете пощадено.

Нетленна светлина –

струи като заря в очите ти - 

като ефирен полъх са,

и като цвете – лотос,

в миг съкровен –

преди да се разтворят

листенцата уханни

в ранна, непозната утрин

очакваш... В шепота на времето,

от устните едва отронил се,

улавяш бъдното –

усмивката неразгадана

е така изящна...

 

...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих, дошъл от сърцето.
    Интересно написан...
    Поздравления, Хрис!
  • Мисля, че тук е пространство, отделено за лично творчество,а не за класация " Кой е по-по - най-велик ".Всеки, който желае, е добре дошъл.
  • Прочетох няколко пъти стиха.
    Нечева по свой си начин и стил е обрисувала картината, и не виждам защо са тези спорове тук, та това е сайт за лично творчество не за шедьоври на поезията, въпреки че и шедьоври на много добри автори има!
    Ех, хора...докъде я докарахте...
  • Полемиката, драга Ина, няма нищо общо със стиха.А ти, явно, си твърде далече от настроението и атмосферата му ...
  • Всеки човек си има любими творби.За мене една от тях е неуловимата Мона Лиза. Въздействието и е толкова загадъчно и обвито в тайнственост ...
    Може би има много да ни каже?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...