16.09.2011 г., 10:58

Мона Лиза...

873 0 6

Мона Лиза...

Мистична

и дълбока тайнственост

обгръща лицето ти,

от вековете пощадено.

Нетленна светлина –

струи като заря в очите ти - 

като ефирен полъх са,

и като цвете – лотос,

в миг съкровен –

преди да се разтворят

листенцата уханни

в ранна, непозната утрин

очакваш... В шепота на времето,

от устните едва отронил се,

улавяш бъдното –

усмивката неразгадана

е така изящна...

 

...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих, дошъл от сърцето.
    Интересно написан...
    Поздравления, Хрис!
  • Мисля, че тук е пространство, отделено за лично творчество,а не за класация " Кой е по-по - най-велик ".Всеки, който желае, е добре дошъл.
  • Прочетох няколко пъти стиха.
    Нечева по свой си начин и стил е обрисувала картината, и не виждам защо са тези спорове тук, та това е сайт за лично творчество не за шедьоври на поезията, въпреки че и шедьоври на много добри автори има!
    Ех, хора...докъде я докарахте...
  • Полемиката, драга Ина, няма нищо общо със стиха.А ти, явно, си твърде далече от настроението и атмосферата му ...
  • Всеки човек си има любими творби.За мене една от тях е неуловимата Мона Лиза. Въздействието и е толкова загадъчно и обвито в тайнственост ...
    Може би има много да ни каже?

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...