2 ene 2009, 0:21

Монаси

1.1K 0 1

Черното слънце зад облаци гъсти

гледа сърдито монах как се кръсти.

Зад маска на вярващ, в душата - грешен

упорито се моли на дух неизвестен.

 

Как вяра намира в икона бяла?

От грях и от плът душата цяла

себе си търси във камъни речни.

Пътища кратки, пътища вечни.

 

Гората гори спомени тежки,

а в студения огън - съдбите човешки

своята вяра във въздух намират,

бързо живеят и бавно умират.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ммм има нещо,нещо мистично,много ми харесва,много харесвам тези теми. давай само така

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...