2 янв. 2009 г., 00:21

Монаси

1.1K 0 1

Черното слънце зад облаци гъсти

гледа сърдито монах как се кръсти.

Зад маска на вярващ, в душата - грешен

упорито се моли на дух неизвестен.

 

Как вяра намира в икона бяла?

От грях и от плът душата цяла

себе си търси във камъни речни.

Пътища кратки, пътища вечни.

 

Гората гори спомени тежки,

а в студения огън - съдбите човешки

своята вяра във въздух намират,

бързо живеят и бавно умират.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ммм има нещо,нещо мистично,много ми харесва,много харесвам тези теми. давай само така

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...