2.01.2009 г., 0:21

Монаси

1.1K 0 1

Черното слънце зад облаци гъсти

гледа сърдито монах как се кръсти.

Зад маска на вярващ, в душата - грешен

упорито се моли на дух неизвестен.

 

Как вяра намира в икона бяла?

От грях и от плът душата цяла

себе си търси във камъни речни.

Пътища кратки, пътища вечни.

 

Гората гори спомени тежки,

а в студения огън - съдбите човешки

своята вяра във въздух намират,

бързо живеят и бавно умират.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ммм има нещо,нещо мистично,много ми харесва,много харесвам тези теми. давай само така

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....