Моно
Изсънувани истини вкопчват се в мен
и ръждиви разпадат се вяло.
По ръба на мислите, тайно, студен
се разливаш във черно и бяло.
Прелъстена плътта ни се търси, не спи
в ускорения пулс на лъжливата вечер,
във която презряна съм аз, а и ти,
набедени за това, че ù пречим.
Главни роли във "моно" сценария
си раздаваме с тебе напук.
Уморени компасни признания
ни разделят на север и юг.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирен Попова Todos los derechos reservados
