Nov 17, 2010, 11:33 AM

Моно

  Poetry
1.1K 0 12

Изсънувани истини вкопчват се в мен

и ръждиви разпадат се вяло.

По ръба на мислите, тайно, студен

се разливаш във черно и бяло.

 

Прелъстена плътта ни се търси, не спи

в ускорения пулс на лъжливата вечер,

във която презряна съм аз, а и ти,

набедени за това, че ù пречим.

 

Главни роли във "моно" сценария

си раздаваме с тебе напук.

Уморени компасни признания

ни разделят на север и юг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иренче, просълзявам се, когато най-обичаните от мен дами тук, пишат хубави неща за теб. Толкова е мило всичко това!
  • Благодаря много!И на теб Честита Коледа и пожелавам и една невероятна 2011!: )
  • Много мъдро за годините ти, а за таланта - безспорно го притежаваш, по Водолейски, много и ексцентрично!!!
    Честита Коледа, Иренче, пожелавам ти много, много щастие и късмет, но най-вече здраве!!!
    Сърдечни поздрави!!!
  • Поздравления
  • Поздрави! Пиши

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...