20 jun 2019, 8:43  

Монолог 

  Poesía » De amor
501 1 1
Не помня вече как целуваш
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.
Изтрих всеки спомен прекрасен
за сляпата обич, надежда и вяра.
Не помня дори как се казваш,
за мене си просто поредна раздяла.
Не помниш ли в хладните вечери
как сгушена в тебе заспивах?
Забрави ли колко ме искаше
и страдаше, щом си отивах? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Йорданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??