Монолог
Не помня вече как целуваш
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.
Изтрих всеки спомен прекрасен
за сляпата обич, надежда и вяра.
Не помня дори как се казваш,
за мене си просто поредна раздяла.
Не помниш ли в хладните вечери
как сгушена в тебе заспивах?
Забрави ли колко ме искаше
и страдаше, щом си отивах?
Изтрил ли си всичките спомени,
в които дъха си деляхме?
Не помниш ли как се заричахме?
Как да забравим успяхме?...
22.03.2009г.
Марина Йорданова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Йорданова Всички права запазени
