Монолог
Не помня вече как целуваш
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.
Изтрих всеки спомен прекрасен
за сляпата обич, надежда и вяра.
Не помня дори как се казваш,
за мене си просто поредна раздяла.
Не помниш ли в хладните вечери
как сгушена в тебе заспивах?
Забрави ли колко ме искаше
и страдаше, щом си отивах?
Изтрил ли си всичките спомени,
в които дъха си деляхме?
Не помниш ли как се заричахме?
Как да забравим успяхме?...
22.03.2009г.
Марина Йорданова
© Марина Йорданова All rights reserved.
