Jun 20, 2019, 8:43 AM  

Монолог 

  Poetry » Love
502 1 1
Не помня вече как целуваш
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.
Изтрих всеки спомен прекрасен
за сляпата обич, надежда и вяра.
Не помня дори как се казваш,
за мене си просто поредна раздяла.
Не помниш ли в хладните вечери
как сгушена в тебе заспивах?
Забрави ли колко ме искаше
и страдаше, щом си отивах? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Йорданова All rights reserved.

Random works
: ??:??