Монолог
Монолог
„Знам, че нищо не знам“
Сократ
Кушията свърши, финалът е близо.
И падат талази със прах от копитата.
Животът за миг покрай мен се изниза,
дори няма смисъл за него да питате.
Във тази кушия аз сам съм участник
и яздя предимно извън коридорите.
Отчасти живея, умирам отчасти,
но свикнал е лудият някак с умората.
А Господ си мисли, че яздя пегаси.
Препускам по вятъра чак до финалите.
Когато с краката напред ме изнасят,
не ще се учудя, че празна е залата.
Едва ли земята след мен ще пропадне,
дори да ме стяга въжето за гушата.
Но искам от времето миг да открадна,
когато с възторжена обич ме душите.
Проспал съм проблема и факт е, че страдам.
Навярно и Данте объркал е темата.
Захлопнат ли с трясък вратите на ада,
ще може от мен интервюта да вземате.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados
И още приятели. Здравейте!
