Монолог на...

16 oct 2012, 14:06 2013-01-17T00:50:34+02:00

Poesía » De amor

549 0 1

Един безкраен монолог,

разнасян от уморената тъма,

сякаш като в сън дълбок,

останала в света сама.

Блян за вяра в всеки поглед,

за малко нежност от света,

един безмълвен полет

по устни капчици роса.

Всичко минало - мираж,

самотен остров си сега -

разкъсвана от морска страст

сред самотата на брега.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.