16.10.2012 г., 14:06 ч.  

Монолог на... 

  Поезия » Любовна
482 0 1

 

Един безкраен монолог,

разнасян от уморената тъма,

сякаш като в сън дълбок,

останала в света сама.

  

Блян за вяра в всеки поглед,

за малко нежност от света,

един безмълвен полет

по устни капчици роса.

  

Всичко минало - мираж,

самотен остров си сега -

разкъсвана от морска страст

сред самотата на брега.

© Павел Грамадов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??