Един безкраен монолог,
разнасян от уморената тъма,
сякаш като в сън дълбок,
останала в света сама.
Блян за вяра в всеки поглед,
за малко нежност от света,
един безмълвен полет
по устни капчици роса.
Всичко минало - мираж,
самотен остров си сега -
разкъсвана от морска страст
сред самотата на брега.
© Павел Грамадов Все права защищены