Монолог на атеиста
Аз не вярвам във бог, атеист съм.
Нека някой на кръст ме разпъне,
но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е с хората мил и добричък,
да не знае изобщо да мрази.
Да е верен приятел и лично
сам от грях всеки ден да се пази.
Да е смел, куражлия и даже
със обяда си други да нахрани.
Нека точно такъв ме накаже
за невярата с верните рани.
Нека камък по мене да хвърли,
а пък сетне от болка заплаче,
че сърцето без вяра е мъртво.
Нека жив да е само палача.
Да остане до мен, ако иска,
да не бъде страхливец, че мога
ей така точно аз - атеиста,
да убия в душата му бога.
Но накрая, аз знам, ще му втръсне
да забива по мене пироните.
А във него така ще възкръснат
не към бога очи, а към хората.
Юлия
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
А това непослушно "и" не знам как се е промъкнало... В оригинала е "друг" - единствено число, мъжки род
)
