Монолог на атеиста
Аз не вярвам във бог, атеист съм.
Нека някой на кръст ме разпъне,
но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е с хората мил и добричък,
да не знае изобщо да мрази.
Да е верен приятел и лично
сам от грях всеки ден да се пази.
Да е смел, куражлия и даже
със обяда си други да нахрани.
Нека точно такъв ме накаже
за невярата с верните рани.
Нека камък по мене да хвърли,
а пък сетне от болка заплаче,
че сърцето без вяра е мъртво.
Нека жив да е само палача.
Да остане до мен, ако иска,
да не бъде страхливец, че мога
ей така точно аз - атеиста,
да убия в душата му бога.
Но накрая, аз знам, ще му втръсне
да забива по мене пироните.
А във него така ще възкръснат
не към бога очи, а към хората.
Юлия
© Юлия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Привет на всички ви! Радвам се на оценките ви и отзивите
А това непослушно "и" не знам как се е промъкнало... В оригинала е "друг" - единствено число, мъжки род Лека и хубава нощ ви желая! -
Отново - висок стил и дълбок смисъл в твоя стих!
Поздравления!!! -
Не може да бъде хихи :P
Кажи нещо и за стиха де, не всеки пише така, тук има повече поезия от на много други места. -
Де ги такива безтрънни в днешно време...
А това много ми хареса - "че сърцето без вяра е мъртво"
Четох няколко пъти, бавно, вниквайки в думите ти. Добра си!
( мисля че "други да храни" ще е пО
) -
Да, Юлия! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
