29 mar 2018, 1:30

Монолог на един просяк

  Poesía
1.3K 7 9


Посечете ръцете ми с клетви! 
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите 
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана,
изкривените пръсти, страстта
да ограбят комата и кокъла
на невинното улично псе.
Грозна гледка! Отрекоха ближния
по бездомност, а чакат от вас
да погалите с нежност тъгата им,
да ги стоплите с дребна пара́...
Подминавате! Колко невидимо,
прокълнат между вас ще умра?!
Но ръцете ме сгушват зад ъгъла
на човешката пустота.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...