29 mar 2018, 1:30

Монолог на един просяк 

  Poesía
884 7 9


Посечете ръцете ми с клетви! 
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите 
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана,
изкривените пръсти, страстта
да ограбят комата и кокъла
на невинното улично псе.
Грозна гледка! Отрекоха ближния
по бездомност, а чакат от вас
да погалите с нежност тъгата им,
да ги стоплите с дребна пара́...
Подминавате! Колко невидимо,
прокълнат между вас ще умра?!
Но ръцете ме сгушват зад ъгъла
на човешката пустота.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??