29 мар. 2018 г., 01:30

Монолог на един просяк 

  Поэзия
881 7 9


Посечете ръцете ми с клетви! 
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите 
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана,
изкривените пръсти, страстта
да ограбят комата и кокъла
на невинното улично псе.
Грозна гледка! Отрекоха ближния
по бездомност, а чакат от вас
да погалите с нежност тъгата им,
да ги стоплите с дребна пара́...
Подминавате! Колко невидимо,
прокълнат между вас ще умра?!
Но ръцете ме сгушват зад ъгъла
на човешката пустота.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??