Монолог на един просяк
Посечете ръцете ми с клетви!
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана,
изкривените пръсти, страстта
да ограбят комата и кокъла
на невинното улично псе.
Грозна гледка! Отрекоха ближния
по бездомност, а чакат от вас
да погалите с нежност тъгата им,
да ги стоплите с дребна пара́...
Подминавате! Колко невидимо,
прокълнат между вас ще умра?!
Но ръцете ме сгушват зад ъгъла
на човешката пустота.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
