Монолог на един заврян зет
Така. Решил бях да се беся. Снощи.
Но после казах си - бе, я се спри!
Ти сметки имаш да уреждаш още,
за поражение недей мисли!
Търпиш, търпиш, пък идва ти до гуша!
Не те броят за нищо у дома!
Да кажеш нещо - няма кой да слуша.
И мъката намира те сама.
С кръстосан огън ме работят вкъщи,
невинен гина всеки божи ден!...
Отляво ме пердаши мойта тъща,
отдясно - стреля милата във мен.
"Приятелю, да имаш мир във къщи -
съветват ме познатите добри -
ти гледай да спечелиш твойта тъща
и всичко друго ще се нареди!"
Какво бе,брате, няма угодия! -
до късно вечер не подвивам крак.
А, любовта ли?... А бе, забрави я!
От мъртъв все едно да чакаш знак!
Сирак нали съм - и бездомен също -
внезапно ме споходи този шанс.
Любов си имаше, но нямах къща!
И как фамилия да си създам?
Но не излязоха добри нещата -
използват ме като товарен кон.
А тъщата не спира да подмята,
че всъщност временно съм в този дом.
Каквото има да се върши тука -
минава все през тези две ръце!
От чистене, ремонти, до боклука,
ей работата ми е налице!
И кучето на панагòн ми дават.
И по пазара тичам като луд.
Едно забравили - обратно давай!
От зор ни жега сещам, нито студ!...
А тъщата - живота си нарежда-
с приятелки, по сбирки, на кафе!
Жената пък детето уж наглежда,
по цял ден книжки дай й да чете.
Та мислех да се беся. То бе снощи.
Но няма толкоз лесно да се дам!
И ще живея. Имам сили още
и справедливост смятам да въздам.
Ще им вгорча от днес живота лесен,
със саботаж и мощен тих терор!
И ще запеят дружно нова песен!
Но аз ще дирижирам този хор!...
© Роберт Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Еееееееееееех,Браво Роби!!!!
-
Благодаря ти, Ирина!...Обещавам да не се беся!...
-
Е,това е моя жанр!Моля те,Роберт,не се беси!!Кой ще ни пише такива шедьоври?Архивирам си ги....Но....можеш да слънчасваш само!Извинявам се,разбираш от комплименти,нали?
-
Благодаря на всички, които спряха тук!...
-
Много готино!
Поздрав, Роби! -
-
Ха ха ха посмях се на чужд гръб,много забавно и интересно! Браво Роби, пак ни развесели!Не е лека съдбата на зет.
-
Да чакаме продължението?
-
Ами, крайно време е да размаха топора-наляво, надясно и каквото ще да става! Поздрави!
-
Един дядо натоварил два чувала пшеница на магарето си, взел внучето си и тръгнал към воденицата. Срещнал ги воденичарят на билото и рекъл:
- Да разтоварим тука. Моят зет ще ги пренесе през реката. Свалили чувалите и воденичарят тръгнал към воденицата, а дето попитало:
- Дядо, какво е това животно зет?
- Ех, чедо, по-добре да не знаеш... Чуждото магаре жалят повече от него... -
Това "мощен тих терор" така ме разсмя
Завалията, ще има да търпи докато не се спомине някой -
Че ме усмихна отново, усмихна ме. Факт. Ама финалът супер много ми хареса! Няма да им се даваш, я
-
Ха!
-
Браво! Много смело!
-
Оппааа! Какво ли ще измисли зетят? Привет Ники - както винаги повдигаш настроението!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
