Монолог на един заврян зет
Така. Решил бях да се беся. Снощи.
Но после казах си - бе, я се спри!
Ти сметки имаш да уреждаш още,
за поражение недей мисли!
Търпиш, търпиш, пък идва ти до гуша!
Не те броят за нищо у дома!
Да кажеш нещо - няма кой да слуша.
И мъката намира те сама.
С кръстосан огън ме работят вкъщи,
невинен гина всеки божи ден!...
Отляво ме пердаши мойта тъща,
отдясно - стреля милата във мен.
"Приятелю, да имаш мир във къщи -
съветват ме познатите добри -
ти гледай да спечелиш твойта тъща
и всичко друго ще се нареди!"
Какво бе,брате, няма угодия! -
до късно вечер не подвивам крак.
А, любовта ли?... А бе, забрави я!
От мъртъв все едно да чакаш знак!
Сирак нали съм - и бездомен също -
внезапно ме споходи този шанс.
Любов си имаше, но нямах къща!
И как фамилия да си създам?
Но не излязоха добри нещата -
използват ме като товарен кон.
А тъщата не спира да подмята,
че всъщност временно съм в този дом.
Каквото има да се върши тука -
минава все през тези две ръце!
От чистене, ремонти, до боклука,
ей работата ми е налице!
И кучето на панагòн ми дават.
И по пазара тичам като луд.
Едно забравили - обратно давай!
От зор ни жега сещам, нито студ!...
А тъщата - живота си нарежда-
с приятелки, по сбирки, на кафе!
Жената пък детето уж наглежда,
по цял ден книжки дай й да чете.
Та мислех да се беся. То бе снощи.
Но няма толкоз лесно да се дам!
И ще живея. Имам сили още
и справедливост смятам да въздам.
Ще им вгорча от днес живота лесен,
със саботаж и мощен тих терор!
И ще запеят дружно нова песен!
Но аз ще дирижирам този хор!...
© Роберт All rights reserved.
Поздрав, Роби!