20 sept 2006, 17:28

Монолог на една майка

  Poesía
1.4K 1 11
Всеки ден гладувам...
Всеки ден...
за да можеш ти всичко да имаш...
Всеки ден си струва...
Всеки ден...
ако знаеш накъде отиваш...

Всяка нощ бълнувам...
Всяка нощ...
с утрото най-после да прогледнеш...
Всяка нощ попувам...
Всяка нощ...
та на трите букви да си седнеш...

Нито грам не искам...
Нито грам...
от късмета си - жълта стотинка...
Нито грам не взимам...
Нито грам...
всичко е за тебе - до прашинка...

Само да си умна...
Само да...
всички мои грешки не повтаряш...
Даже да си луда,
само да
знаеш какво искаш -
ще успяваш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти си една страхотна майка ... напомняш ми за моята майка и за нашия скромен живот - с лишения, но с много обич. Дано детето ти те оцени!
  • Звъни като песен...

    песента на майката!
    най-безрезервната любов на света*
    и всепрощаващата...
  • Да, това е участта на всяка майка! Даваме всичко от цялото си сърце и душа. И единственото което искаме е децата ни да са щастливи... Поздравления за стиха!
  • Даже да си луда,
    само да
    знаеш какво искаш -
    ще успяваш...

    Точните думи!
  • а какво е "попувам"?

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...