20.09.2006 г., 17:28

Монолог на една майка

1.4K 1 11
Всеки ден гладувам...
Всеки ден...
за да можеш ти всичко да имаш...
Всеки ден си струва...
Всеки ден...
ако знаеш накъде отиваш...

Всяка нощ бълнувам...
Всяка нощ...
с утрото най-после да прогледнеш...
Всяка нощ попувам...
Всяка нощ...
та на трите букви да си седнеш...

Нито грам не искам...
Нито грам...
от късмета си - жълта стотинка...
Нито грам не взимам...
Нито грам...
всичко е за тебе - до прашинка...

Само да си умна...
Само да...
всички мои грешки не повтаряш...
Даже да си луда,
само да
знаеш какво искаш -
ще успяваш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си една страхотна майка ... напомняш ми за моята майка и за нашия скромен живот - с лишения, но с много обич. Дано детето ти те оцени!
  • Звъни като песен...

    песента на майката!
    най-безрезервната любов на света*
    и всепрощаващата...
  • Да, това е участта на всяка майка! Даваме всичко от цялото си сърце и душа. И единственото което искаме е децата ни да са щастливи... Поздравления за стиха!
  • Даже да си луда,
    само да
    знаеш какво искаш -
    ще успяваш...

    Точните думи!
  • а какво е "попувам"?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...