- Къде ма, бабке, ръгна да пресичаш?
Що в къщи кокалите не държиш?
Ша та прегазя, после ей ни - виж ни -
и двамата на хладно ще лежим...
Ти к'во се ежиш, господине (с якето).
Не съм решил, не съм та смъкнал долу.
Таквиз кат' тебе имам всяка смяна,
не мож' да ме уплашиш със законите...
Във този автобус днес аз съм Господ.
Кат' искам ша потеглям - или не.
Какво от туй, че бързаш много срочно.
Кат' много бързаш - ей го пътят де е.
Яхни си тротоара и препускай.
‘Ко имаш бол пари - вземи такси.
Ще вземеш, скръндзьо, ама друг път.
То плаща се с пари, а не с бълхи.
Я, Марче, радиото - усили го.
Ей, таз Ивана - страшна мацка, брей!
Скиф тоя - к'во се хили? К'во ми мигаш?
Кат' си с "Волво", че ний трева пасем...
Виж, смотан, аз газта като натисна,
за две-три преки и ще те изям...
Какво ма, Марче? Спирката подминахме...
Голяма работа, да ходят, за вталяване...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados