15 sept 2007, 20:00

Монолог на колела : )

  Poesía
961 0 18
 

- Къде ма, бабке, ръгна да пресичаш?

Що в къщи кокалите не държиш?

Ша та прегазя, после ей ни - виж ни -

и двамата на хладно ще лежим...


Ти к'во се ежиш, господине (с якето).

Не съм решил, не съм та смъкнал долу.

Таквиз кат' тебе имам всяка смяна,

не мож' да ме уплашиш със законите...


Във този автобус днес аз съм Господ.

Кат' искам ша потеглям - или не.

Какво от туй, че бързаш много срочно.

Кат' много бързаш - ей го пътят де е.


Яхни си тротоара и препускай.

‘Ко имаш бол пари - вземи такси.

Ще вземеш, скръндзьо, ама друг път.

То плаща се с пари, а не с бълхи.


Я, Марче, радиото - усили го.

Ей, таз Ивана - страшна мацка, брей!

Скиф тоя - к'во се хили? К'во ми мигаш?

Кат' си с "Волво", че ний трева пасем...


Виж, смотан, аз газта като натисна,

за две-три преки и ще те изям...

Какво ма, Марче? Спирката подминахме...

Голяма работа, да ходят, за  вталяване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмивки, усмивки, ама то не е за смях...Доче, браво! Добре, че си го написала шеговито, та да не ревна
  • Страхотно!Грейна усмивка на лицето ми!Поздрав и прегръдки!
  • Как съм го пропуснала Доче?
    За съжаление,това е част от действителността и ти добре си го казала!
    Прегръдка!
  • Намърдах съ и аз на кривътъ пейкъ и ми е едно топлу, едно убаву
    И как иначе при толкова сладури наоколо! Благодаря на всички !Прегръщам ви !
  • Интересно и тъжничко, но различно! Браво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...