15 sept 2007, 20:00

Монолог на колела : )

  Poesía
966 0 18
 

- Къде ма, бабке, ръгна да пресичаш?

Що в къщи кокалите не държиш?

Ша та прегазя, после ей ни - виж ни -

и двамата на хладно ще лежим...


Ти к'во се ежиш, господине (с якето).

Не съм решил, не съм та смъкнал долу.

Таквиз кат' тебе имам всяка смяна,

не мож' да ме уплашиш със законите...


Във този автобус днес аз съм Господ.

Кат' искам ша потеглям - или не.

Какво от туй, че бързаш много срочно.

Кат' много бързаш - ей го пътят де е.


Яхни си тротоара и препускай.

‘Ко имаш бол пари - вземи такси.

Ще вземеш, скръндзьо, ама друг път.

То плаща се с пари, а не с бълхи.


Я, Марче, радиото - усили го.

Ей, таз Ивана - страшна мацка, брей!

Скиф тоя - к'во се хили? К'во ми мигаш?

Кат' си с "Волво", че ний трева пасем...


Виж, смотан, аз газта като натисна,

за две-три преки и ще те изям...

Какво ма, Марче? Спирката подминахме...

Голяма работа, да ходят, за  вталяване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмивки, усмивки, ама то не е за смях...Доче, браво! Добре, че си го написала шеговито, та да не ревна
  • Страхотно!Грейна усмивка на лицето ми!Поздрав и прегръдки!
  • Как съм го пропуснала Доче?
    За съжаление,това е част от действителността и ти добре си го казала!
    Прегръдка!
  • Намърдах съ и аз на кривътъ пейкъ и ми е едно топлу, едно убаву
    И как иначе при толкова сладури наоколо! Благодаря на всички !Прегръщам ви !
  • Интересно и тъжничко, но различно! Браво!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...