Монотонно

15 nov 2019, 21:35

Poesía

482 5 12

Разтопеното есенно злато
ни загръща в копринен саван,
да копнеем за следващо лято
зад обледен от скреж параван.
Монотонно сълзите процежда
натежало оловно небе,
репетира последна надежда
опустяло смълчано поле.
Падат вяло бакърени листи,
шепнат сетно довян благослов,
плътно стелят пътеките чисти
и заспиват под млечен покров.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Монотонно

Искате да прочетете повече?

Propuestas